Екзархийски дом

Разположена сред обширен, потънал в зеленина двор, скрита от любопитните очи и шумния делник, в истанбулския квартал “Шишли” се издига красива бяла сграда. Купена е през 1907 г. по иниациатива на екзарх Йосиф. Дотогава екзархийската канцелария се помещавала в квартал “Ортакьой”. Там се провел през 1871 г. първият църковно–народен събор, избрал за екзарх Антим І и утвърдил подготвения предишната година “Устав за управлението на Българската Екзархия”. В новия Екзархийски дом заседавал Светия Синод на Българската православна църква до преместването си в София. Оттук е ръководена църковната и просветна дейност сред българското население, останало извън пределите на свободна България. С дипломатичност, последователност и твърдост са били възстановени стотици църкви, построени са много нови училища.

На първия етаж в Екзархийския дом се намира кабинетът на екзарх Йосиф. Съхранен в автентичния си вид и с гордост е показван на посетителите. Запазени са всички мебели, включително писалището на екзарха и касата с четири ключалки, чиито ключове били пазени от четирима от настоятелите.На видно място е окачен и прочутия Ферман, с който султан Абдул – Азис признава българите като отделен етнос с право на самостоятелна Църква, начело с български духовен глава. В съседство е кабинетът на председателя на сегашното Църковно настоятелство, където се провеждат ежеседмичните сбирки. На втория етаж е приемния салон. Част от мебелите са наскоро реставрирани, правят впечатление старинните камини и рисувания таван, както и богатата колекция от маслени портрети и фотографии на видни български духовници и възрожденски дейци. Дървени стълби водят до параклиса “Свети княз Борис–Михаил”. Тук се пазят стари икони и книги, църковна утвар и картини, подредени в музейна сбирка.

Свързан с централната сграда е храмът “Свети Иван Рилски”. Всяка неделя църковните служби събират българите от колонията и християни от други националности. Като зелен остров в задъхания град е градината около Екзархийския дом. Поставена на видно място в двора, всеки ден звъни с ясен глас камбаната–реликва, отлята през 1872 г. по случай учредяването на Българската екзархия. Удоволствие е да се разходите по алеите, оформени като цветни фигури, да седнете сред зеленината в парка и да наблюдавате играта на златните рибки в мини-басейна, където посетителите хвърлят дребни монети за здраве и късмет.

Едно голямо семейство са цариградските българи и Екзархията е като техен дом. Пазил през годините вярата и народностния дух, днес е предпочитано място за раздумка с приятели и срещи на църковни и светски празници.

2006